Светът през 2025 г.: Овехтяващи царства и експанзивни съюзи. Сътрудничество или нови конфликти
Автор: Аркади Шарков, ekipbg.com
През 2025 година международните каузи се намират в нестабилно състояние сред светлия небосвод на техническата досетливост и тъмното завещание на спора. От едната страна стои футуристичната антиутопия на Олдъс Хъксли: царство, задвижвано от изкуствен интелект, биотехнологии и хиперсвързани цифрови общества, които дават обещание по-дълъг и по-безгрижен живот. От другата страна е мрачният роман на Ерих Мария Ремарк за белезите на войната – по какъв начин националните съперничества, даже и краткотрайно потиснати, могат да избухнат в покруса. В днешния многополюсен климат тези две гледни точки се пресичат. А ето и една къса приказка за протичащото се през 2025 година...
Някога, през недалечната 2025 година, международната сцена приличаше на величествен гоблен от изменящи се съюзи, сблъскващи се упоритости и тихи очаквания. В центъра на тази гледка стояха двете най-страховити международни сили – Съединените щати и Китай. Подобно на съперничещи си родове в обстойно царство, те се състезаваха за икономическо и софтуерно превъзходство. От Силициевата котловина до Шънджън промишленостите им процъфтяваха, само че всяка от страните засилваше националните регулации, целящи да предпазят сериозните браншове от непозната интервенция. На доктрина отделянето звучи благородно, само че на процедура взаимозависимостта остава непреодолима. Дори когато формалните лица във Вашингтон говореха за запазване на веригите за доставки, техните национални промишлености към момента търсеха китайски производители, тъкмо както новите центрове за данни в Пекин изискваха американски софтуерни пробиви. Тези деликатни връзки даваха на света привидната непоклатимост, само че под тази повърхнина кипеше тревожното схващане, че нито една от страните не може да се довери изцяло на другата.
Ако се отправим на запад, ще навлезем в овехтяващото царство на Европейския съюз, постоянно сравнявано с възвишен замък, който е изгубил част от блясъка си. Европейски Съюз се радваше на огромно икономическо въздействие и в миналото бе заречен да се трансформира в лъч на „ стратегическа автономност “. И въпреки всичко коридорите на властта в Брюксел отекваха от различия във връзка с бюджетите, политиките за бежанците и общата защита. Понякога започващите предприятия с дръзки хрумвания намираха правния лабиринт на Европа за прекомерно сложен, което ги караше да прекосяват океаните в търсене на по-приятелски настроени центрове за нововъведения. Междувременно в речите на водачите прозвучаха визии за чиста сила и редуциран до най-малко импорт на съветски изкопаеми горива, само че продължаващите отчети за доставки на нефт, които се промъкват през усложнените вериги за доставки, сложиха под подозрение искреността на тези обещания. Мечтата на Европейски Съюз за обединен защитителен пакт остана единствено шепот на срещите на високо ниво, засенчена от терзанията на страните членки за локалния суверенитет. В това царство единството се изповядваше, само че рядко се практикуваше в цялостната му степен, което накара някои придворни да се отнасят скептично към способността на Съюза да събере действителни групови дейности.
Отвъд тези познати територии се простира експанзивният съюз, прочут като БРИКС – конфедерация от страни, всяка от които има лични упоритости и тествания. Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка са се събрали под знаме, което дава обещание различен финансов ред, по-малко подвластен от старите западни структури. На пръв взор пактът изглеждаше привлекателен. Нарастващото население и цифровите умения на Индия подсказваха за стопански подем, до момента в който Русия, откъсната от доста западни покупко-продажби поради войнолюбските си упоритости, виждаше в БРИКС по-благоприятно място за своя енергиен експорт и технологии. Китай, който постоянно е бил постоянен измежду тях, вложи средства в цифрови системи за разплащане, които дадоха обещание да създадат гражданска война в трансграничната търговия. И въпреки всичко, сходно на средновековен съвет от могъщи господари, тези петима не можеха да подценен частните си съперничества. Китай и Индия се скараха за оспорваните граници. Бразилия, разкъсвана сред националистически апели и световни задължения, се колебаеше в уговорката си. За Южна Африка, обременена от локални проблеми, беше предизвикателство да отговори изцяло на ентусиазма на своите сътрудници. И по този начин, макар че управлението на БРИКС говореше за нови търговски коридори и различни валути, скептицизмът продължаваше: какъв брой време, питаха се скептиците, ще мине, преди да се накъсат разнородните ползи в групата?
Обръщането на юг води до голям континент, изпълнен с обещания и рискове. Населението на Африка надвиши милиард и половина, носейки със себе си капацитет за разрастващи се потребителски пазари, изобретателни започващи предприятия и динамични културни придвижвания. Африканската континентална зона за свободна търговия беше новата ярка емблема на този блян, създавайки единно икономическо пространство, предопределено да увеличи приходите и да сближи нациите. Чуждестранните претенденти се стичаха: някои идваха от Китай, разширявайки центровете за данни и цифровите търговски пътища; други пристигаха от Европа, търсейки запаси за възобновими технологии или работна ръка за производството. В епицентрове като Лагос и Найроби новаторите опитаха с финтех принадлежности, надявайки се да заобиколят обичайните ограничавания, които дълго време попречиха възхода на Африка. Въпреки това в някои елементи на Сахел и Африканския рог бушуваха спорове, които пораждаха подозрения по отношение на трайността на този подем. Местните институции, които така и така са нежни, се борят да потушат протестите. Дори когато вярата се появяваше, скептиците се притесняваха, че корупцията, неприятната инфраструктура и спорадичното принуждение могат да запазят фантазията на Африка постоянно на половина осъществена.
Далеч в сухия, само че благоденстващ Персийски залив се разиграва напълно друга драма. Тук страните се радваха на високи доходи от нефт и газ, като подсилваха благосъстоянието си с футуристични мегапроекти, които блестяха като скъпоценни камъни под пустинното слънце. Саудитска Арабия популяризираше трагични трансформации в границите на своята грандиозна „ Визия “, насочвайки безчет средства към съвременни проучвателен центрове и спиращи дъха архитектурни инициативи. Обединените арабски емирства също се похвалиха с футуристични градове и съвременни логистични мрежи, привличайки световни вложители. Но съперничеството кипеше зад затворени порти, а напрегнатите връзки с Иран хвърляха дълга сянка върху морските направления, като Ормузкия пролив, през който към момента преминаваше огромна част от международната сила. Традиционните връзки за сигурност със Съединените щати се резервираха – въпреки че те не бяха толкоз надеждни, откакто целите на Вашингтон още веднъж се трансформираха – което подтикна ръководещите в Персийския залив да задълбочат контактите си с други колоси като Китай. Отвъд лъскавата фасада на градските пейзажи, ръководени от изкуствен интелект, неравенството в труда продължаваше да съществува, а политиците се бореха със суровата действителност, че неочакван геополитически потрес може да се отрази в целия свят.
Взети като цяло, тези царства образуваха планета от предпазени съюзи и нелеки примирия. Неудържимият напредък на технологиите – от квантовите компютри до автоматизираните заводи – от време на време изглеждаше като ослепително заричане за разцвет. И въпреки всичко на всяка крачка остарели вражди и нови разногласия подкопаваха доверието. Дори блестящата фасада на международните пазари не предпазваше от съмнения: въпреки че срещите на върха на водачите от време на време водеха до съглашения, по-дълбоките национални ползи постоянно подкопаваха груповия прогрес. Сред вътрешните хора – опитни дипломати, внимателни вложители и отдадени наблюдаващи – доминираха подозрения: може би светът е станал прекомерно комплициран, с цел да може да се поддържат елементарни контракти. Могат ли разнородните съглашения и половинчатите ограничения в действителност да предотвратят идната рецесия?
По този метод историята на 2025 година приличаше на велика, само че раздрана история на царства, които не бяха обвързани нито с цялостна естетика, нито с открита неприязън. Във всяко от тях се показваха величествени упоритости, които се сблъскваха със структурни дефекти или продължителни страхове. Въпреки че към момента не беше избухнал прелом, чувството, че идващият поврат в сюжета може да наруши салдото, витаеше във въздуха. При всички диалози за основаване на огромни съюзи и приемане на актуалните чудеса оставаше неразбираемо дали тези разпръснати старания ще се трансфорат в по-широк и постоянен ред или скритите разломни линии неизбежно ще се пропукат под тежестта на толкоз доста упоритости.
В последна сметка дали 2025 година ще бъде стъпка към хармонично съдействие или нелека въведения към бъдещи спорове, зависи от избора, който водачите и обществата ще създадат в този сериозен миг. Търговските покупко-продажби и софтуерното съдействие могат да предложат път към мира, в случай че са съчетани с същински старания за превъзмогване на неравенствата и районните огнища на напрежение. Ако не успеем, тогава заслепяващите, само че антиутопични благоприятни условия на Хъкслианското на следващия ден рискуват да се срутен под тежестта на невзетите уроци на Ремарк за споровете. В това нежно равновесие се крие ориста на многополюсния свят – свят, в който обещанието за съдействие се сблъсква с заплахата от нови разделения.
Инфо: ekipbg.com
